COSMONOMY

Интервю на Камелия Хаджиилиева с Христо Атанасов.

Христо Атанасовe роден през 1965г.. Той е магистър по история. Икономист и философ, компютърен специалист и уеб дизайнер, телевизионер и журналист. Народен представител в 36-то Народно събрание. Автор е на собствена космологична и философска теория за устройството и принципите на функциониране на Мирозданието, която има претенциите да поставя основата на нова наука под името Космономия.

Камелия Хаджиилиева: Г-н Атанасов, тези дни в интернет пространството и във форумите доста се зашумя, около вашата теория. Защо точно сега и какво е това Комономия ? Нова наука или поредната хипотеза с претенции за научност ?

Христо Атанасов: Теорията, която нарекох Космономия (най-близкото, според мен название, отразяващо същността й), не е нова. До основните и постулати достигнах още през 1982 г., но досега не считах за необходимо да я популяризирам. Подхождах към нея, като към своя представа за света, каквато всеки има. И толкова. Без да си давам, ясна сметка, какво всъщност притежавам. Радвах се, когато космологичните и астрономични изследвания, потвърждаваха правотата ми. Когато съобщенията за резултатите от експериментите в ускорителите на частици съвпадаха с очакванията ми. И толкова. Моята теория си съществуваше, без да е широко известна. И без да има намерение да става широко известна, още по-малко основа на нова наука в пространството между космологията, космогонията, философията и религията.

И сигурно щеше да продължи да е така, ако не беше натискът към Министерството на образованието за задължително въвеждане на обучение по религия в училищата, и предизвиканите широки дискусии в интернет, по този повод.

Камелия Хаджиилиева: И какво общо има задължителното обучение по религия в училищата с една космологична философска теория ?

Христо Атанасов: Много ! Всяка религия въплъщава в себе си и космология и космогония и космономия и философия и история и още редица неща. Само, че най-вече от епохата и нивото на знания на създателите си. По-точно консервира нивото на интерпретация на тези знания. Защото в свещените писания на религиите има знания с известен и неизвестен за нас произход, които, обаче могат да бъдат разчетени правилно, само през призмата на съвременната и бъдеща наука. Науката все пак не започва от 2500 г.

Задължителното въвеждане на обучение по религия би противопоставило науката на религията.

Камелия Хаджиилиева: И все пак. Какво общо има задължителното обучение по религия в училищата ?

Христо Атанасов: Това бе поводът за разгърналата се дискусия в интернет форумите, от които пролича дълбоката и масова криза на представата за света. Опитите да бъде компенсирана със суеверия и догматизъм или елементарен битов прагматизъм.

В тези дискусии, осъзнах, че завършената картина на света, която неволно съм си изградил, всъщност е ново знание, което нямам право да пазя само за себе си.

Изложих теорията си в хода на дискусиите и усетих, как хората започнаха да осъзнават много неща по нов и завършен начин.

Камелия Хаджиилиева: Какво толкова им казахте ?

Христо Атанасов: Според моята теория вселената се е зародила от абсолютното нищо по схемата 0=-1+1. Космономията приема, че вселената не само се е родила от нищото преди 12 млд. години, но и всекимоментно продължава да се ражда. Във всеки момент от нищото (0) възниква пространство (-1) заедно със съответното огледално "количество" антипространство (+1).

Първо се ражда пространството в комплект с антипространство. Дефектите в хомогенността на пространството, когато са линейни ги възприемаме, като вълни, а когато се затворят в себе си , (подобно на "черни дупки"), като частици.

Пространството се твори непрестанно във всяка пространствена точка. Непрестанното възникване на пространство и антипространство се възприема в пространството, като четвърто пространствено измерение (да не се бърка с времето), и се наблюдава от астрономите, като разширение на вселената, така, че всяка точка е неин център. Натрупването на скорости между пространствените точки се възприема, както, като ускоряване на разширяването на вселената с отдалечаване на наблюдаваните обекти от нас, така и като гравитация. Принципът за еквивалентността на Айнщайн гласи, че притегляне и ускорение са еквивалентни.

Антипространството, което възниква и съществува едновременно с пространството няма пространственост. То е никъде и никога. За разлика от пространството съществувайки, то не съществува по нашите ежедневни представи, освен, като смътен фолклор за "отвъдното" и с което, това, което наричаме "душа" е единосъщно.

Живите същества съществуват едновремено и в пространството и в антипространството. В "земното"и в "отвъдното". Ние съществуваме едновременно в тези две реалности, чрез тялото и душата си, а живота е специфичната форма на организация за единение на двете.

Душата е съкровеното желание, тялото е изпълнителят, а мозъкът му трансмисията между двете.

Понятието време се отнася само за пространството, но не и за антипространството. И както при смъртта тялото (материята) не изчезва, а само променя формата си, така и душата не изчезва, само започва отделно съществувание. Когато говорим за време на свързаност между тялото и душата в явлението живот (продължителност на живота), то то се отнася само по отношение на пространството. По отношение на антипространството, можем да говорим за "вечност".

Относно "правилното" и "неправилното" поведение, "святото" и "греховното" което в религиите се приема на доверие или дори е изкривявано конюнктурно в отделните епохи, то съгласно космономията, законите за действие и противодействие (взаимодействие) между обектите важат и за антипространството. Затова е важно не само какво провим (което се отнася за пространственият свят), но и какво желаем, което пък действа в антипространствения.

Върху живите обекти влияят и силите и взаимодействията действащи и в пространството и в антипространството.

Отчитайки тези реалности, всеки може приблизително (при нормални обстоятелства, които не са част от други по-глобални процеси), да предскаже момента на смъртта си, да го отдалечи или приближи.

Тъй като ние съществуваме едновременно в пространствената и антипространствената реалности, чрез тялото и душата си, а живота е специфичната форма на организация за единение на двете, и тъй като душата е съкровените желания и действа в антипространствения свят (тя си е в "отвъдното" и приживе, независимо дали го осъзнаваме), а тялото в пространствения "земния", то колкото повече съкровените желания съвпадат с действията на тялото, толкова по силна е връзката "живот" между двете. Колкото по-раздалечени са, толкова по-близо и лесна е смъртта.

Казано по друг начин - за да живееш дълго, трябва да си в мир със себе си.

Камелия Хаджиилиева: Наука ли е Космономията ?

Христо Атанасов: Към момента по-скоро една научна теория, която поради това, че дава нов поглед върху редица неща, поставя основата на самостоятелна наука, на която й предстои широко развитие.

За да имаме една доказана научна теория според модерните възгледи трябва да имаме:

1. Логически непротиворечива хипотеза, която да свърза вече доказани факти по нов начин;

2. Изграждането на математически модел на основата на тази хипотеза, който да ни дефинира определени величини, които изчислени дават стойности, които впоследствие могат да бъдат експериментално проверени.

3. Широка експериментална проверка на тези величини;

Камелия Хаджиилиева: Къде е Вашата Космономия ?

Христо Атанасов: По първия признак: Космономията приема, това, което отдавна се счита за доказано - Вселената е възникнала от нищото.

Доказателствата са достатъчно и са приведени при обосноваването на досега възприетата теория за "Големият взрив" (която, теория, обаче има някой противоречия и неясноти, но като цяло се приема за доказана.

Установен факт е, че Вселената се разширява по начин, така, че всяка точка може да се приеме за неин център, а разширението се ускорява с отдалечаване от наблюдавания обект. Това е прието да се нарича "четвърто пространствено измерение".

(Алберт Анщайн предсказва, че трябва да има нещо, което да балансира силата на гравитецията, Едуин Хъбъл го установява - разширяването на вселената, а проф. Боб Кришнър в началото на 21 век установява, че разширяването се ускорява.)

Гравитацията съществува, като факт и се проявява, като ускорение. До този момент гравитацията не бе обяснена задоволително, т.е. си остана необяснена.

Експериментално е доказано, че материята може да бъде нацепена до безкрайност в ускорителите на частици, но винаги се появява по двойки + евентуално трета неутрална частица. Счита се за доказано, че частиците са едновременно частици и вълни.

Живота и смъртта съществуват, но разликата между двете на материално ниво не може да бъде установена. Няма материална разлика между жива и мъртва клетка.

Съществуват множество "паранормални" факти, които не могат да бъдат обяснени от досегашните научни теории, но Космогонията ги обяснява точно и логично. От съновиденията с характер на предсказания и контакт с мъртви, до още редица други "необясними научно" неща.

По втория признак: Изграждането на математически модел тепърва предстои да се направи, но основополагащата, макар и изглеждаща елементарна формула 0 = -1+1 е вече на лице. Теорията на относителността, също има в основата си една изглеждаща елементарна формула.

По третия признак: С оглед на математиката, може би има още, какво да се направи, но фактите са вече налице, но досега бяха считани или за "необясними" или "паранормални" или и за двете. Космономията ги прави обясними и съвсем нормални. Всеки, които има интерес и може да допринесе за развитието на тази нова наука с принос или критика е добре дошъл.

Камелия Хаджиилиева: И все пак - Къде са научните приноси на вашата космономическа теория?

Христо Атанасов: Космономическата теория има поне няколко съществени приноса:

За разлика от досегашната космологическа теория, където едва ли не се приемаше, че пространството възниква по периферията на вселената, Космономията допуска, че пространството възниква във всяка пространствена точка непрестанно (а че възниква е безспорно, щом Вселената се разширява).

Само с това единствено допускане, веднага се обясняват научно установени, но необяснени до този момент факти, като "четвъртото пространствено измерение", ускоряващото се разширяване на Вселената, спрямо всяка точка с отдалечаване на наблюдавания обект, гравитацията.

Приемайки установения факт, че вселената възниква от нищо, аналогията с появата на елементарните частици винаги по двойки в ускорителите и математическата формула 0=-1+1, Космономията допуска съществуването на непространствено антипространство, което е "никъде" и "никога", спрямо пространството, което е едно и също с това да бъде "навсякъде" и "винаги". С това допускане, се появяват веднага обясненията на установени факти, но считани досега за паранормални и необясними от науката.

За разлика от досегашните теории, които търсеха най.малката елементарна частица, Космономията приема, че вълните и частиците в пространството са негови "дефекти", които се различават по това дали са линейни (вълни) или циклични и затворени в себе (частици), която разлика, обаче зависи от мащаба на разглеждането им. От това следва , че материята може да бъде нацепвана (и в ускорителите) до безкрайност и няма най-малка елементарна частица.

Колко елементарна "елементарна" частица ще получиш зависи единствено от мощността на ускорителя.

Космономията приема, че живота е симбиоза между проявления на пространството и антипространството. С това се обяснява и установеният факт, че между жива и мъртва клeтка, няма никаква материална разлика.